лого ПГЕХТ Асен Златаров - ПлевенУважаеми гости, Скъпи колеги, Скъпи ученици, Госпожи и господа,

Днес празнуваме петдесетия рожден ден на нашето училище - Професионална гимназия по електротехника и химични технологии "Проф. Асен Златаров".

Във времена като днешното, когато образованието е толкова уязвимо - поради демографския срив на населението, поради общото състояние на държавата, поради неустойчивостта на ценностната ни система - и много училища са изправени пред опасността да затворят врати, петдесетгодишното съхраняване на нашето училище, пълноценното му настояще и съществуването на възможности за развитието му в бъдеще наистина е значимо събитие.

Противно на очакваното няма да подходя бравурно към юбилея. Няма да обличам празника във високопарни думи, нереалните обещания и хиперболизирани анализи.

Училището е жив организъм. То е създадено от хора и за хора. То е част от живота на всеки човек.

Подобно на петдесетгодишен човек, който, благодарение на натрупания жизнен опит, се отърсва от илюзиите, от фалшивите стреотипи и в живота му остават важни малко, но само истинските неща, най-ценното за нашето училище е човешкото му измерение, а именно - каква следа оставя в личния живот на всеки, който е бил част от него.

Училището става част от живота ни в детството и в юношеството ни, когато се формира личността на човека. Основен принос на училището за нашето развитие е да ни помогне да се научим да мислим. Често, вътре в себе си, като ученици, протестираме срещу изучаването на конкретни дисциплини, които ни се струват трудни или не толкова приложими практически. Когато завършим училище, обикновено забравяме голяма част от изучавания материал, но начинът и механизма  на усвояването му, способността да правим анализ, да мислим целенасочено - ни остават завинаги.

Едва в изпитанията на личния си живот разбираме колко важно е да умеем да мислим. Само мислещият човек може да бъде свободен. Свободният човек трудно се поддава на манипулации, изгражда устойчива ценностна система, успешно формира собствено мнение, отстоява го, заявява себе си. Свободният човек е пълноценна личност. Ще бъда щастлив, ако учениците, завършили нашето училище, са почувствали или след време ще почувстват реалния му принос в развитието си като свободни хора, като пълноценни и мислещи личности.

И, понеже стана дума за ролята на училището във формирането на човека, има още едно важно нещо, което ни се случва в училището и ни белязва за цял живот - това е именно срещата с личности. Били те нашите учители или съучениците ни. Личности са хората, които ни влияят не само със знанията си. Личности са тези, чийто пример ни формира, чието присъствие е неподражаемо и незабравимо.

В училище създаваме първите и често най-искрените приятелства. Ако имаме късмет, някои от тях ги запазваме за цял живот, защото с приятелите, които сме срещнали в училище, споделяме общ свят, те правят по-смислен и цветен живота ни, важни са за нас. Помним и учителите, които са ни повлияли не само със знанията си по преподавания предмет, но и с отношението си към света, с отношението си към нас в ситуации, които не са свързани единствено с учебния процес. Помним, тези учители, които са ни докоснали лично.  

Затова отново ще кажа - ще бъда щастлив, ако учениците, завършили нашето училище, са почувствали лична подкрепа по време на обучението си, срещнали са важните за тях хора, тези, на чийто пример, присъствие и искрен съвет са разчитали и ще могат да разчитат и след края на обучението си.

Уважаеми колеги, искам да се обърна и към вас - учители и служители в нашето училище,

Работата ни е сложна и отговорна, въпреки, че днес тя не е нито най-привлекателната професия, нито ни носи голям престиж. Повечето предизвикателства, пред които сме изправени, са свързани най-вече с различността на поколенията ученици, които обучаваме, от самите нас. Срещат се и се сблъскват различни светове - с повечето от учениците ни вече буквално сме родени в различни векове. Формирал ни е различен начин на живот, различна материална среда, възпитавали са ни хора с различни духовни устои.

Учениците ни са млади и бързи, движи ги различна от нашата страст, трудно можем да вървим в крачка с тях. Можем да ги обучаваме и да им помагаме единствено от мястото, на което ние сме.

Вярвам, че ако сме искрени в грижата си за тях, ако полагаме усилия да ги разберем, ако им говорим със собствения си глас и не им предлагаме лесни и фалшиви пътища, има шанс да се чуем и да имаме взаимна полза. В сблъсъка на различните ни разбирания за света, в спора между различните поколения, в нашето отстояване на себе си ще се родят личностите на учениците ни и ще укрепнат индивидуалните им качества. А това е смисълът на нашата работа - учениците ни да разберат какво искат да правят и кои искат да бъдат. Защото те са наши деца.

Доброто образование е едно от най-важните неща, които могат да ги задържат в България. За да не затварят врати българските училища. За да може след още петдесет години нашето училище да празнува стогодишното си съществуване. И нашите ученици да стоят на нашите места.

Пожелавам здраве и успех на всички!

Честит празник !